О, СЕВЕР С ВЯЛИ КЛОНКИ И МЪГЛИ... О, Север с вяли клонки и мъгли в разпятията на готическите кули. О, Север, но в който юка и алое цъфти и по чиито мъгливи гари и спирки слизат и се качват пътници и устни розовеят в разтлялата … Read More →
Tag Archives: ROMA II. Hymenaios
РЕАЛНО ВРЕМЕ В НЕЖНАТА ЛОМБАРДИЯ
РЕАЛНО ВРЕМЕ В НЕЖНАТА ЛОМБАРДИАЯ Ножовете са в ножниците. Аз съм този, който се учи да бъде теб, макар да носим дреха след дреха. Камбаната си и кулата съм аз, дето се висят сред протяжни улички извън сезона, дремливи като своите котки кротки, които... Ръцете … Read More →
ТАЗИ ВЕЧЕР И ДРУГИ НОЩИ
ТАЗИ ВЕЧЕР И ДРУГИ НОЩИ Пияни един от друг дяволи, по струната на булеварда. Цитаделата на деня – като игра – падна под пика на клаксоните. Черно ониксово яйце. Ти: по тротоара вървиш, толкова хубава с цветеца и по разходената грация се извръщат погледи … Read More →
ПРОМЕНАДИ И ЕУФОРИИ
ПРОМЕНАДИ И ЕУФОРИИ Рим, август/септември, 2007 обичам те по балюстрадите към Капитолия. В очите на арките, без карта на града. Първи целувки в градините на Боргезе: две морни птици-следобедни цветове… Сутрин и вечер, с регалиите на чистата любов. Без уникални проблеми. О, сладки целувки по Ватиканските … Read More →
ТЪЖДЕСТВА
ТЪЖДЕСТВА Слънце, дъжд, сняг ще вали, точно тук; над съмнения, любовта ми ще е по-силна от огорченията ми – малки рибки, възгласящи ме за цар, надявайки венец от тръни върху потен лоб на душа онеправдана. Точно тук, желая не метафори за жена, а любов, … Read More →
ЕРОФИЛИЯ
ЕРОФИЛИЯ …Безумният ти смях ме вика, гори ме звънката ти реч. В. Набоков През море от бели полета, вкоченени тополи и тръни, край мостове, край мирогледи и битиета в студ сковани, през недра и скали на безподобни делници и глетчери подобни, по траверси в … Read More →