Tag Archives: ROMA I. Апории на Аканта

poetry

ВСИЧКИ ГЛАСОВЕ И ЗВУЦИ

ВСИЧКИ ГЛАСОВЕ И ЗВУЦИ Всички гласове и звуци, екове и песни притихнали в оргазмена потенция от векове насам по пиаца Ротонда… От фонтана въззети, възкръсват и – подобно капки – се пръсват в дъжд, който ръми край Пантеона, масите наоколо и пицария любима към пиаца … Read More

poetry

ФУРОРИ И ТРИУМФИ

ФУРОРИ И ТРИУМФИ Фортуна!- денят, когато се завръща армията от чупките на оттатък провинциите, посрещат я с елейни възгласи по Царицата на пътищата. Самият град, създаден за триумфи, е като избухнала бомба от емоции, гирлянди, цветове и лаври за победите. Мраморните ликове на старите мъртъвци … Read More

poetry

ФИЛИП П. СТАНИЛ до своя АЛЕКС АТ-СТАНИЛ – Привет!

ФИЛИП П. СТАНИЛ до своя АЛЕКС АТ-СТАНИЛ – Привет! Мойнасъщен Алекс, настолен, лавър и моя вяра, Рим сутрин е тих и несъбудил се съвсем, с гълъби по миглите от фонтанени пръски, не нарамил шумолящите шлейфове от туристи. Влажният въздух разлива камбанния звън по виа дел … Read More

poetry

НАДГРОБИЯ И ПЕРУНИКИ

НАДГРОБИЯ И ПЕРУНИКИ О, кончина в ложе от държави и градове – възглаве, завивки, багрени в кръвта на пурпурночели мекотели и услужливи народи… О, благороден Сестий, тъй много ли различни са на живия и на мъртвия гробниците? Кой ще каже: покоят обитавам – сред прозявки … Read More

poetry

КАВАЛЕР НА ИЗОБИЛИЕТО

КАВАЛЕР НА ИЗОБИЛИЕТО Щастлив е посветеният в мистериите. Той знае началото и края на живота. Пиндар Не съм вървял по улици в слава, без адрес, на младостта с косите бели, когато ще изгрея, ръка в ръка с остриетата, родили раните, но не и болката… Толкоз … Read More

VIDEO TEMPLUM, QUOD PRAECLARUM EST

VIDEO TEMPLUM, QUOD  PRAECLARUM  EST   При буйния поток от тщеславие и злато, лъскано в ъгълчетата на ливреи – мътеница в бурански кристал налей за благото си пустословие. При буйния поток от безглавие. Само с песен за раните си недей обременява апогея на своя суховей! … Read More

poetry

АГОНИЯ

АГОНИЯ Часът такъв е, времето, сезона. Небето през арки и портите римски сивя, с върховете на куполи и обелиски дълбоко в гърдите. Удавник съм в пристана на тротоарите. Пресвета Дево, оживява с писък в мрака преди малко млъкналият дъжд – отроче, писнало на палата от … Read More

poetry

ПРЕДОСТАТЪЧНО

ПРЕДОСТАТЪЧНО Нямам спомен за патинирани куполи, за девалвиралата във ванилови сантименти глъч на млади смугли момчета. Животът е предостатъчно блестяща жила за майстора на мозайки, който потръпва в близосттa на своя плетен грубо пуловер и нощем не спи от почит към безкрайните волути и цветове … Read More

poetry

АПОГЕЙ НА АПОЛОН-ПЕОН

АПОГЕЙ НА АПОЛОН-ПЕОН Тихо! Тихо! Докато трае отлющването до кост на миниатюрен къс карминена мазилка от фасадата на нечий хрисим дом в терасите под зданието на Медичи. Изгревът-знахар се лепва с топла длан от слънце към мястото на болка (озаренията заздравяват болката или я оздравяват). … Read More

poetry

ТАНЦ НА КАЛИГУЛА

                            ТАНЦ НА КАЛИГУЛА                                                                  Аз съм мрачен от любов,                                                                           ни дете, ни славей,                                                                           целият подобен и на двете,                                                                           аз желая без желание.                                                                                                                                                                                           ПАЗОЛИНИ                        За човек живееш извън града,          трудно могат проблемите на          … Read More

poetry

SUL MIO CARRO ELAGABALUS

SUL  MIO  CARRO  ELAGABALUS Не, не ме изненада с неидването. Нека друг плаща целувките си – всички те… пернати, достолепни… Не, не ме изненада. Даже никак. Отрупани са частните трапези в Париоли… Какво е спанака с чесън в Борго, макароните с овче сирене, пипер и … Read More

poetry

ALBA

              ALBA Обожаван, боготворен алгоритъм: утринта, събуждането м/у 7 и 8. Радио „Ппубличита”... Апартаментските балкони – експлозии от цветя по преките на гърлената и всесмукваща човеко-моторните шумове вия Фламиния... (О, ти слънце, във всяка форма низка величавост вадиш!) Утро, което те зграбчва за ръцете... В … Read More

poetry

ПОТЕНТАТ

                       ПОТЕНТАТ Господ стига дотам, докъдето стигат целувките ми: робски бедра, пламтящ огън, устни на весталка, проста мидена черупка… Да прекараш деня във ваната със книга, тютюнев дим и вино, мисли за мъж. Да пушиш, когато вали дъжд и да съзерцаваш мислите си през прозореца. … Read More

poetry

ПАТРИЦИАНКИТЕ

                          ПАТРИЦИАНКИТЕ Сладка радост усеща жената на терасата под открито нощно небе; очи притваря с лика си към луната и устните леко изви. Другата – жрица – къдри прекрасни пилее. Служителки две. Една на Селена, другата афродитина. Две римлянки от Източните провинции,  дошли в … Read More