Tag Archives: ПРОВИНЦИАЛНИ ПОЗИ

poetry

… ще хукнеш за звездна дума

… ще хукнеш за звездна дума Благото удоволствие в тоя час да попушиш скъпоструваща цигара, може семки да лющиш и да почетеш хубава книга на някой озвезден площад в топла и ясна вечер като тази, под звуците на някакъв чухъл и други чикчирици разни. Последно … Read More

poetry

ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР

ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР да споделям, да седя на светлината пред печката с котките, да се люлея на стола в димни блаженства и сладости, да слушам отредената музика, да пия, да пуша, да се ровя из снимките, да пиша, пак да пуша, да рисувам, да … Read More

poetry

ПЕТРОВДЕН, ГОДИНИ ПО-КЪСНО

ПЕТРОВДЕН, ГОДИНИ ПО-КЪСНО Денят се надува, надува се и разлепените му плакати плющят като вехти карнавални дрехи, отупани от нафталин и нагодени за случай нов и тържествен. – Ангели с нахапани от котки крила. Самото щастие е подсилено. А гарван ядеше топлото сърце на гълъб … Read More

poetry

АПОТЕОЗ НА ЕСЕНТА

АПОТЕОЗ  НА  ЕСЕНТА Полъхът, може би, или любовен рог ми говори като живнал  мъртъв сезон – отвлича очите, обичаш ли така да се занимаваш в прибрания си дом... Кутия махагонова за чай, отворена, апликиран отвътре капак със зелено кадифе; лула – пълна, но незапалена; музика … Read More

poetry

ПЕТРОВДЕН КРАЙ РЕКАТА празник на града

ПЕТРОВДЕН  КРАЙ РЕКАТА празник на града   Вричам се на часовете с харитите край реката. Божа кравичка така по страниците на зелените листа минава. Джобтото ножче на на кълвача кълца върба сребриста в ребрата. Досадни комари опитват лидийския лад. Ще се стрелкат в здрача прилепи … Read More

poetry

КОПЕЛЕТО

                                    КОПЕЛЕТО Гледах носещите се или стрелкащи се корморани. Обличам дебелата си надежда, закопчавам изнизващото се, помирисвам цветето и тръгвам да търся бащите си по селските ръце. Хората мълчаха. Прибягват като гущерите. Тогава очите ми наподобяваха студена река, гласът ми беше гората.

poetry

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО

ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО О, леност… супа от цикория, лек ръмеж, а на места и кички кукуряк вече има. Да има бе, нека! Природата е кондуктор, нищо че ние се имаме за диригенти – тя ще ни бъде, ний сме лениви; дори мечоците са будни и подмятат … Read More

poetry

ПАРЧЕНЦA ЖИВОТ

                                  ПАРЧЕНЦA ЖИВОТ Защото си забравил влажните павета на пътищата и да са унили притежащите им херми – не си готов за никаква есен... В кръгозора се белее поле с памук. Шеметен, долюбваш всевъзможни животи. През прелеза минава Елзичка, едничка, кльощава като дрезина. Челото … Read More

poetry

ТАКСИДЕРМИЯ

ТАКСИДЕРМИЯ Малка спирка, жълта, с котка, люляци, лалета, слънце, дъжд… „Банга е много красива 0877775582” – чете се на прозореца на влака; изрисувана е гълъбица с клонка в клюна. Слънце, жълто и коза, която малки чака; бор, тополи – зелена миризма, мъгла или пара от … Read More