МОРСКА АНТРОПОЛОГИЯ I Заран; блясъците на едното море са упойка. Щастлив, да наблюдаваш – без глобуси, карти, транспортири, линеали, пергели, далекогледи, атласи, компаси, небесни тела и макети. Да гледаш хората, които минават под прозорците на палатата на корабното дружество, дишащо с измервателните си и картографски … Read More →
Tag Archives: Песни на Крайбреговете
~ S P A ~
~ S P A ~ Леко вълнение с полъха; по брега висока фигура – на жена – с кошница в ръка, брала ежедневието или изхвърлила го – в морето, още голобрадо… А то, морето, отнася го до сърцето на друг, връща се в селото… Извънзаконник, … Read More →
ПРОМЕТЕЙ НА ДОЛНАТА ЗЕМЯ
ПРОМЕТЕЙ НА ДОЛНАТА ЗЕМЯ Един пристан – мучурлив .С един кораб подпухнал, сякаш отдавна цъфтяща мърша в пясъците е, кървиви от ръжда. Слушам, и да не отговоря съм готов на потреса в сърцето ми, Море, Океан. – Кучета скитащи очите ни да не подушат. Виждаш … Read More →
СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ
СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ Тръпнещ, и твойто дишане, и враните… Живот във 5 сек. Простота. От най-прозаичното място на света… Фетишизирани теми. Търгаши. Взимаш си шапката. За двадесетхиляден път. Щастлив. Покрай канала. После викам полицията да въдвори двамата шибани пияници под балкона ми – гондола от чугун … Read More →
КАНТИЛЕНА
КАНТИЛЕНА на Ioannis Kiourtsoglou От ден на ден – като Еол над синьо море – не мисля за нищо, щом гъркиня ми пее… при толкова истини, изречени с лъжите. О, напева под палещото слънце добре видял е през кепенците на разлятата шир протегнатите морски длани … Read More →
ПО ИВАН НЕНОВ
ПО ИВАН НЕНОВ Всяка сутрин нов дъх дипли пердето. Халка от корниза скръцва: петел – пернат Хиперион – през прозореца отворен влиза. Бях малък много, когато още нищо незнаех. Очите ми виждаха цветята в огледалото като нянки – на жени, които косите си нареждат за … Read More →
СТАР ЖИВОТ
СТАР ЖИВОТ Осиновената от Понт лаванда в средината на юли. Поглед зърна архетипната кротналост на солници… Лика ми – в прегръдка на междуселски прашища. С лавандула ли е индигово полето, над което мигом, мигом птица свърна и в стръковете стрък се превърна. Землища, бустани. … Read More →
СПОМЕН ЗА ЙОНКИНД
СПОМЕН ЗА ЙОНКИНД Слънцето огрява нови страни и виждам оня край ветровит и добрите вина, дето дами с чадърчетата свои са сякаш опнали ветрила елегични джонки… Търся доброто. Да ми помага Господ, когато дойде изкушението! Ето: - пак незная кога ще се случи … Read More →
АНАБАЗИС
АНАБАЗИС на Феброния Отскубнал се от характери - така напускаш хвойновия пубис на ноща. Контейнерите за смет и вонята. После оскрежените – като коси на повалени в битка – некосени от лятото крайречни поляни, под разперилите колена черни сливови … Read More →
6
6 Пясъкът и всички неми риби- о, да - ще свидетелстват по детски чисти мойта династична лудост – неопровержима в тържествата на изпращането и на завръщането, или стичаща се по белотата на балдахините, в меандрите по вазите; в звука; друг път по-скоро в тишината… проглеждаща … Read More →
ТЕРАСА В ЯЙНОЛОПА
ТЕРАСА В ЯЙНОЛОПА Нека в добро и лошо пред фасадите се веят флаговете на държавата – и Фран кадема ще ни подсигури по улицата да минават от различна националност хора с восъчни криле и поглед на дете, покрай пластмасовите манекени с дънки, край тезгясите с … Read More →