Tag Archives: ПЕРА ОТ АМУР

poetry

ФИЛИП П. СТАНИЛ до своя АЛЕКС АТ-СТАНИЛ – Привет!

ФИЛИП П. СТАНИЛ до своя АЛЕКС АТ-СТАНИЛ – Привет! Мойнасъщен Алекс, настолен, лавър и моя вяра, Рим сутрин е тих и несъбудил се съвсем, с гълъби по миглите от фонтанени пръски, не нарамил шумолящите шлейфове от туристи. Влажният въздух разлива камбанния звън по виа дел … Read More

poetry

МОЕТО ЩАСТИЕ, МОЯТА МЪКА, МОЯТ КЪСМЕТ

МОЕТО ЩАСТИЕ, МОЯТА МЪКА, МОЯТ КЪСМЕТ на Алекс, с цялат си любов   Топка от парцали и стъкла троша, за да вляза като светлина от Луната в сърцето ти и то да ме сънува. Да вляза в съня ти и той да е мое сърце. Искаш … Read More

АЛБОРАДА

  АЛБОРАДА на Алекс 1. Пусти паркове и градини. Живота в шумките стине, изтича времето през съсухрените жили, без въздишка… Повехналите водни лилии са сковани от тънък лед. Жабите от фонтана са с пресъхнали гърла. Бронзовите ефеби ще скубят косите си до разпукването на ледовете, … Read More

poetry

ВЯТЪРНИЧЕВОСТ

ВЯТЪРНИЧЕВОСТ Тя стана и се измъкна от топлите завивки. Решеше косите си пред огледалото в хладната стая. Синкав хлад и оловни отражения. Цинкова пудра за белило… Шипката в двора – останала гола със своите червенеещи се плодчета - придаваше усещането за неделност на всички студени … Read More

МИСЛЯ ЗА ТЕБ, МИСЛИ ЗА МЕН

МИСЛЯ ЗА ТЕБ, МИСЛИ ЗА МЕН на Галя Н. До прозореца седя и мисля за теб. Гледам дима от комини и попадалата шума, докато котките мъркат, а вън в простора прокапва дъжд и повея в голите клони носи мириса на джибре, пушек, гниеща есен и … Read More

НА Н.

НА Н. Гарвани по „Дондуков” и спящи в камък и бронз грифони. Есенни фантазии. Шифон, оклюмали носове и туршии. Така старите кучета се здобиват със своя тъжен израз. А прекрасното утро се е облещило и върти око на двете млади сойчета, докато подмятат жълъд до … Read More

poetry

ДУШИЦИ

ДУШИЦИ на Антония .I. 2. 2010, деня на рождество   Свенлива нежност край реката. Додронки от кози, птиче, водно паяче, секси хрупкав лешник, цулюлюлю… Учестен сърдечен ритъм и първи допир на любимата до топлите гърди. Златен брокат, дамичка, дантелка и фибичка от рая… Единствена моя … Read More

poetry

НА АНТОНИЯ

НА АНТОНИЯ Премествайки книгите от старият ни дом в новата ни къща, намерих върху килима твой косъм и нокът, който си изгризала от пръста си… Какво мислиш за това? Обичам да намирам следи от присъствието ти.  

poetry

ТОМ И ВИВ

ТОМ И ВИВ - Гъделичкаш ме... - Виждам, че морската пяна е като лудостта в очите ти, която ме съдира. - Постите са въпрос на личен избор . - Разрешава ви се яденето на мекотели, които не съдържат кръв. Да вървим! Да вървим в къщата. … Read More

poetry

НА БРАТОВЧЕДКА МИ, СИНЬОРА СИЛВИЯ

НА БРАТОВЧЕДКА МИ,  СИНЬОРА СИЛВИЯ Какво ли е животът, синьора – два гълаба прекрасни на тясната пътека, проточили прекрасни шии – ръжени нажежени в колесника на тракащата Фортуната. Там някъде… назад… Отломки дивни от детството ни и дима до днес тръпчиво-лют в очите стражеви – … Read More

poetry

СВЕТУЛКА В ЛАМПАТА

СВЕТУЛКА В ЛАМПАТА                                         на Roxi Maria Franco Пропиващ, завладяващ мирис на отпътуване... към море. От рано сутрин, много рано! Обичам ви, летища с разпукнати от зрялост сърца! Обичам сериозните си отклонения на тази моя любов!... Куфарите ми са пълни с ненормалност, която таксуват като Excess … Read More

poetry

UN HOMME ET UNE FEMME

UN  HOMМE  ET  UNE  FEМMЕ Реконструкция на деконструкцията: Говориш с мен, държиш се уважително, браниш името ми от сексистки лозунги; емотикони, които те травмират повече от смъртта; носене на товари, евтини фрази, кръгове, платформи… Радвай се, че умря, много преди да се разделим. Сега поне … Read More