CABALLERO

CABALLERO

Имам само едно сърце и не аз – то –
ще се върне, за да бъде оголено под
всички разпятия и плачещи мадони
над улици и площади, да се засели
в тая и оная кула и камбанария,
за да бъде вик – като пиянска псувня,
от която трезвеника благородно страни.
Ще се върна, за да пронижа и за да
бъда пронизан, не аз – сърцето ми оголено
под мавърските канделабри. Като изповед.
Защото като белег по тялото си
познавам всяка пукнатина на тая или
оная сграда, зад чиято порта усмивката
под ветрило от черупка на костенурка
или черна дантела кокетно не крие,
че сърцето си предлага. Мускус и пачули.
Топографии, белези явни и крити…
А луната е себе си между две палми.
Някой, зная, ще избяга и след себе си
малък погром ще остави: разбита
урната с праха на свойта ситост и
сутринта слугиня в градината ще види, че
розите вън са избухнали предгибелно в цветове,
че е грозна на утрото мъдростта.