ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ

ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ

Белите дървета. Зимната пудра.
На душата ми е топло. – Сякаш не е календа на
октомври! Веждите ми пак в скреж.

Вчера имаше вятър в лозята…

Днес са притихнали в сняг.
Студа чупи ушите ми. На висулки даже
ги направи. Снежни дни…
Носът и той се сополи. Зимата гори.
Хрътката скимти. Вали сняг.
Ах, тия зимни дни… А утре…
Утре, когато животът ме разлюби, –

ще ме отпрати, с обол в устата.
Но нека, като последен дар –
махнат се всички стъкленички, с които над главата ми
се трополи и парките да ми дадат да ида –
с лика на светъл ден над лозята опалени.

Тогава не ще крия пред себе си смъртта ми.