МОЕТО ЩАСТИЕ, МОЯТА МЪКА, МОЯТ КЪСМЕТ

МОЕТО ЩАСТИЕ, МОЯТА МЪКА, МОЯТ КЪСМЕТ

на Алекс, с цялат си любов

Топка от парцали
и стъкла троша, за да вляза като светлина от Луната
в сърцето ти и то да ме сънува.
Да вляза в съня ти и той да е мое сърце.

Искаш да си в караката ми!  – Но ти си навсякъде в мен!
Обичам те отвъд всички небеса.
Обожаваш ме . – Аз  съм възрадван до бога почти.
Облажавам те. –
Във всички минали и бъдни сезони.
После, сега, утре или няма значение кога, къде,
нито как, защото винаги е без граници и
без никакви условности, с цялото си
някакво мое сърце.

С цялото си някакво мое сърце
прегръщам те, лежа до теб,
целувам челото ти, ще те помилвам ей так,
без никакви приказки, безмълвни.

Ще те отвлека към юга с лимони и мирти.
Ще се радвам на загорялата ти кожа и слънчева усмивка.

Сутрин ще се събуждам до теб и като
стана ще те целуна, ти ще си мърмориш
нещо сънен и недокоснат, ще те целуна пак
и преди да изляза ще ти оставям любовни бележки,
дребни послания… Преди за работа да изляза.
Ще ме намираш в неща, които ще те радват,
щом се събудиш и от завивките станеш.

Ще ти нарисувам сърцето си
с червен маркер върху калъфката на
възглавницата и ти ще спиш върху него.
Да усещам топлината на тялото ти
докато си сънен.

Минавам през пазара и мисля за теб.
Вървя еректирал и мисля за теб. Превъзбуден от теб и
и бързам да се прибера при теб, котките и всичко мило.
Гледам отрупаните коледно и новогодишни витрини
и мисля за теб.
Сушените плодове, ядките, туршиите, киселото зеле…
На тоя ден навършвам 36 и мисля за теб.
Топлината и аромата на печени кестени в студа,
и мисля за теб… Неприкрито, осенено, явно.

Целувам клепачите ти, веждите, слепоочията и
челото ти, прокарвам ръка в косите ти,
език през устните ти, вкусвам ъгълчето
на устата ти, усещам венците
и зъбите ти, дъхът ти,
искането ти, усещам тялото ти, голото ти
тяло върху моето… Ден и нощ.

Искам те, мечтая те, мечтая целувките ти,
обятията ти…
И няма да спя, няма да оставя
мислите за теб недомислени,
очите си ненаситени с оная твоя красота,
няма да оставя лулата недопушена, чашата с вино недопита и
бутилката тъжна със съхнещо гърло.
На зазоряване сънят ще ме пребори и до теб ще съм отново.
Лека нощ, mi amor, винаги ще бдя над съня ти
със закрилящи длани, Морфей ще е името ми  -
за всяка твоя болка в мен.

Сутринта по планинските върхове ще е паднал сняг,
по-надолу скреж, но нито снега, нито тоя скреж
достигат  сърцето ми и сега, когато се излюпвам от
яйцето на съня с две котета върху мен – слънцето ми се усмихва.
Поради теб.

Човешкият дух свети под прозирния обков от
капиляри, епидермис, мускули и жили, плът и тленност…
Но някои го притежават и той свети, любов моя.
От късметчета върху листчета разни зная, че
любовта може да превърне хората в светци.
Светци са онези, които са били най-обичани.
Сега това го зная и не на хартия, поради теб,
МОЕТО ЩАСТИЕ, МОЯТА МЪКА, МОЯТ КЪСМЕТ.

.MMXII.
2 януари