АЛБОРАДА
на Алекс
1.
Пусти паркове и градини. Живота в шумките стине,
изтича времето през съсухрените жили, без въздишка…
Повехналите водни лилии са сковани от тънък лед.
Жабите от фонтана са с пресъхнали гърла.
Бронзовите ефеби ще скубят косите си до
разпукването на ледовете, обличането на дърветата и
гърлените трели в припомнените птичи песни.
И не като ламентация, като очакване за пролет:
на велосипед – в мислите – младеж минава с веещ се перчем…
Стъписването проникна през погледа на два празни гарвана.
2.
Вън времето е така неадекватно на сезона си, че за
праните чаршафи беше удоволствие да съхнат под
егоистичното слънце и топлата вятърничевост…
Щастието да видиш еднорог – галопа му като силует в
простряния на двора чаршаф, преди небето да се нацупи.
Новите попълнения от Царска туршия също ни зарадваха.
3.
И понеже не мога да ревнувам – изисквам те от въздуха,
от водата, която те мие, от ризата, която те облича,
от погледите чужди, от настинката, която не те пуска,
от съботите най-вече, съботите, когато аз съм „другият”.
3 Comments
<3
<3/2
1.
И тази сутрин чаят,
който си приготвил за мен,
носи дъха на на многоцветните билки
любени от пчели и пеперуди;
на дивите плодове,
които се отдадоха с наслада
на горещата ласка на лятото;
на нажежените камъни,
познаващи истината на слънцето
и босите ти крака;
на тишината, която не тежи,
на милувката;
на простото щастие;
на златния прашец на живота.
2.
Аз ли съм част от теб
или ти си вътре в мен…
Самозваните екзорсисти
нямат силата,
нямат знанието
да те разделят от кръвта ми
без да ме убият.
3.
Мислят ли за мен ръцете ти,
когато ваят захарна сладост…
Донеси ми цветче от сватбена торта
довечера.