Με τη χάρη του Θεού
Стари приятелю, ти знаеш: гръдната жаба ме мъчи.
И не от утром вече слънцето стопля крайниците стари,
а по обед чак – когато като смок да търся трябва
припека по прагове, плочи гранитни… О, старец!
Ти знаеш, приятелю: само туй ми остана.
Всичко е отрова: въздух, храна, вода…любов, всичко.
Слушам как хрупат гърдите ми – сухи шишарки под
тежки стъпки на сатир в гората. Ти знаеш немирствата!
Но за кого снежните ръце на Безразличната показали са се
милостиви накрай?! Ти знаеш, стари приятелю –
гледам зъбите си в огледалото малко на любимата –
и какво виждам? – Какъв излюскан нар е това!
Мелодиите на грамофона – весели някога –
са тъжни. О, старец – стар сетер – чиба!!
Един коментар
!