Με τη χάρη του Θεού Стари приятелю, ти знаеш: гръдната жаба ме мъчи. И не от утром вече слънцето стопля крайниците стари, а по обед чак – когато като смок да търся трябва припека по прагове, плочи гранитни… О, старец! Ти знаеш, приятелю: само туй … Read More →
Monthly Archives: април 2011
КЪМ ДНЕШНА ДАТА…
КЪМ ДНЕШНА ДАТА... Към днешна дата хладовито е утрото и птиците в ливадите на покрайнините не търсят още с полет хапките на озареността. В католическата обител на сестрите евхаристинки от улица Монтевидео се мяркат фигури в хладното по скелето на строящият се … Read More →
МЕТАМПСИХОЗИС
МЕТАМПСИХОЗИС През подкаралия гарваново ято колоездач в студа със замръзнал на носа сопол… През 84 сини гълъба над трошица и мръсния врат на клошар или попикана торбалана… През всички покая ли се, през всички доставчици, отрано тръгнали с бррички; през светлия реотан в стаята на … Read More →
БАРОКОВА СЦЕНА
БАРОКОВА СЦЕНА Покрай всичко, изтерзаният оплита се в краката с парчето пурпур на своя благодетел, залита и под коня пада с една разточителност, великолепна и пищна – без причина и следствие да съзре. Птиците вазират, от словата му подплашени. В откритото пространство, между 2 панелни … Read More →
BLUе
BLUе Камбана в привечерен час, - сякаш на нещата естеството от далече възвестява желанието за джаз. Времето като медуза – лепкаво и влажно, в своята аморфност светлини и силуети пари. Пилета, които се въртят на грил; малката свастика, татуирана на работник между палеца и показалеца … Read More →
ЛИЧНА ВЕНЕЦИЯ
ЛИЧНА ВЕНЕЦИЯ Зад сухите високи тръстики – Тя. С протрити гащи между краката от пищност. Вик от мойта любов. Гол, Хиперион – на изкусителите таран - позлатява с целувки морни тия от битуването в занаята наедрели бедра – стълбове на републиканското достойнство и евангелската … Read More →
КОПЕЛЕТО
КОПЕЛЕТО Гледах носещите се или стрелкащи се корморани. Обличам дебелата си надежда, закопчавам изнизващото се, помирисвам цветето и тръгвам да търся бащите си по селските ръце. Хората мълчаха. Прибягват като гущерите. Тогава очите ми наподобяваха студена река, гласът ми беше гората.
DOLCE FAR NIENTE
DOLCE FAR NIENTE Тази сутрин всички цветопродавачки от пазара бяха разплакани от отражения на богове, карнавалност, магьосаност, преиграна огледалност... Животът почва от 0 и вече е схрускан бонбон. Цвъркотът на хилядите лястовици Посред 7 небеса. Пресвета Дево, не е за работа днес!!... Сладко … Read More →
IMMACULATUS 1.VI.
IMMACULATUS 1.VI. I Децата, които помнехме вчера – бутани в количките на Ювентус – днес са старци в градинките; и само врабците, събиращи въшки в пъпката на розата, са същите... Понякога има уважение от гасеницата, белият облак и тръна, който боде. Другите са с … Read More →
ОТТЕГЛИЛ СЕ
ОТТЕГЛИЛ СЕ на баща ми в градината, с благодарност и обич В равното мерата и бордюра бял равнец белее. Спокойствието го исках като лира в двете си подути ръце... Не за това бера градината с назрял зелен фасул. Пенсиониран император сякаш в в зелевата … Read More →
ТАЗИ ВЕЧЕР И ДРУГИ НОЩИ
ТАЗИ ВЕЧЕР И ДРУГИ НОЩИ Пияни един от друг дяволи, по струната на булеварда. Цитаделата на деня – като игра – падна под пика на клаксоните. Черно ониксово яйце. Ти: по тротоара вървиш, толкова хубава с цветеца и по разходената грация се извръщат погледи … Read More →
ALBA
ALBA Обожаван, боготворен алгоритъм: утринта, събуждането м/у 7 и 8. Радио „Ппубличита”... Апартаментските балкони – експлозии от цветя по преките на гърлената и всесмукваща човеко-моторните шумове вия Фламиния... (О, ти слънце, във всяка форма низка величавост вадиш!) Утро, което те зграбчва за ръцете... В … Read More →
ПРОМЕНАДИ И ЕУФОРИИ
ПРОМЕНАДИ И ЕУФОРИИ Рим, август/септември, 2007 обичам те по балюстрадите към Капитолия. В очите на арките, без карта на града. Първи целувки в градините на Боргезе: две морни птици-следобедни цветове… Сутрин и вечер, с регалиите на чистата любов. Без уникални проблеми. О, сладки целувки по Ватиканските … Read More →
СТАР ЖИВОТ
СТАР ЖИВОТ Осиновената от Понт лаванда в средината на юли. Поглед зърна архетипната кротналост на солници… Лика ми – в прегръдка на междуселски прашища. С лавандула ли е индигово полето, над което мигом, мигом птица свърна и в стръковете стрък се превърна. Землища, бустани. … Read More →
СПОМЕН ЗА ЙОНКИНД
СПОМЕН ЗА ЙОНКИНД Слънцето огрява нови страни и виждам оня край ветровит и добрите вина, дето дами с чадърчетата свои са сякаш опнали ветрила елегични джонки… Търся доброто. Да ми помага Господ, когато дойде изкушението! Ето: - пак незная кога ще се случи … Read More →
НОВО ТЪРЖЕСТВО
НОВО ТЪРЖЕСТВО Боговете да ти отнемат отредените утрини. Улиците, по които – замечтан – някога си поглъщал химери, да станат нож в ноща. Не е също щастието по улиците да си без име, след оттеглянето на всички метафори от теб. В моето мъжко притихване говори … Read More →
ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО
ПРОЛЕТНО ТАЙНСТВО О, леност… супа от цикория, лек ръмеж, а на места и кички кукуряк вече има. Да има бе, нека! Природата е кондуктор, нищо че ние се имаме за диригенти – тя ще ни бъде, ний сме лениви; дори мечоците са будни и подмятат … Read More →
ПО ИВАН НЕНОВ
ПО ИВАН НЕНОВ Всяка сутрин нов дъх дипли пердето. Халка от корниза скръцва: петел – пернат Хиперион – през прозореца отворен влиза. Бях малък много, когато още нищо незнаех. Очите ми виждаха цветята в огледалото като нянки – на жени, които косите си нареждат за … Read More →